Какво е невропластичност?

Невропластичността се определя като способността на нервната система да се променя структурно и функционално под влиянието на вътрешни или външни стимули като реорганизира структурата, функциите или връзките си, за да се адаптира към определена задача или стимули.

За първи път пластичността на мозъчната тъкан е била спомената от Уилям Джеймс през 1890 г., но терминът „Невропластичност“ е даден от Йежи Конорски през 1948 година.

Механизъм на невропластичността

Най-общо механизмът на невропластичността се свежда до синаптична пластичност и функционална реорганизация. „Невро-регенерацията“ също е обсъждан механизъм и въпреки, че е доказан при някои животински видове, учените все още се нуждаят от доказателства за съществъването ѝ при хората.

Синаптичната пластичност е открита за първи път през 1973 г. от Блис и Ломо. Тя е способността да се правят дълготрайни промени в силата на невронните връзки на базата на опита и повторението. На разбираем език, това означава, че колкото по-често се повтаря определено действие, мисъл или стимул, толкова по-силна става невронната връзка и отговор в тялото ни.

Знаем, че невроните са клетките на нервната система, които провеждат електрически и химически сигнали от една част на тялото към друга и се свъзват по-между си благодарение на така наречените синапси. Това, което се случва при синаптичната пластичност е, че когато пре-синаптичният неврон стимулира пост-синаптичния неврон, последният реагира, като добавя повече невротрансмитерни рецептори, което понижава прага, който е необходим, за да бъде стимулиран от пре-синаптичния неврон. Това засилва синапса (връзката на невроните) с течение на времето.

Функционалната реорганизация е другия компонент на невропластичността и за първи път е била наблюдавана след увреждане на мозъка. Тя е способността на нервната система да реорганизира здравите части на мозъка, така че да поемат загубените функции, въпреки, че не са били предназначени за тях. През годините е имало известно различие в теориите на учените как точно се извърша тази реорганизация но след навлизането на напредналите образни средства като ядрено магнитен резонанс, става ясно че мозъкът е в състояние да се променя по всички предположени до момента начини, доказвайки многостранната си функционалност.

Ползи

Невропластичността има важна роля не само при възстановяването след травми, тя ни дава възможността да прокарваме позитивни промени в поведението си, да придобиваме и развиваме различни знания и умения, да изграждаме здравословни навици. Тя може да пребори дегенерационните заболявания, тревожността и стареенето, поддържайки младежкия ни дух. Продуктивността и изпълнението на ежедневните задачи също е в пряка зависимост от нея. Автогенният тренинг (техника за постигане на желаните резултати) също се основава на принципите на Невропластичността.

В днешно време се знае, че има определени дейности, които поддържат невропластичността и имат ползотворен ефект върху здравето на нервната ни система:

-подобряване на нощния сън;

-кратка дрямка през деня;

-активно изпълнение на работните задачи;

-учене на нов език или четене на книга, която обогатява речника ни;

-учене на музикален инструмент;

-жонглиране;

-усвояване на занаят;

-използване на лявата ръка при десничари и дясната при левичари (може да се опитате да миете зъбите си с не доминантната си ръка);

-игра на шах;

-танцуване;

-наизустяване на стихове и песни;

-изпробване на нови кулинарни рецепти;

-слушане на различен стил музика;

-разходка в друг град или в квартал, където не сте ходили до сега;

-посещение на музей или концерт и други.

Невропластичността е невероятната способност на човешкия мозък да се променя и адаптира в условията на своята среда. Добре е да помним, че колкото повече ангажираме и предизвикваме ума и тялото си с различни когнитивни и творчески занимания, толкова по-гъвкава и адаптивна ще бъде нервната ни система.