Развитие на хипнозата през вековете

Корените на хипнозата могат да бъдат проследени назад във времето и присъстват в много философски, религиозни и терапевтични традиции. Те могат да се открият в християнския мистицизъм, в медитациите на източните култури и западните философии на стоицизма и питагорейството. Джеймс Брейд смята медитацията на индийските йоги за важен предшественик на своя подход, който има повече общи черти с хипнотизма, отколкото с месмеризма, неговия непосредствен предшественик.

По надолу ще ви представя някои от по-известните учени, които са работили в сферата на хипнозата и са я развили до състоянието в което я познаваме днес.

Франц Антон Месмер (1734 – 1815)

Месмер е известен с теориите за лечение чрез магнетизъм, които водят началото си от Парацелз, за да развие концепцията си за “животинския магнетизъм”, основен предшественик на хипнотизма. Самият Месмер обаче никога не е хипнотизирал никого, а е вярвал, че лекува чрез насочване на свръхестествен “магнетизъм” в телата на пациентите си, който изглежда е способен да предизвика “емоционална криза”. Теорията и практиките му са възприети и модифицирани от много последователи.

Джеймс Брейд (1795 – 1860)

Брейд е бил страстен критик на месмеризма, който според него е псевдонаучна и свръхестествена теория. Той модифицира техниките на месмеристите и създава термините “хипнотизъм” и “хипнотична терапия”, за да опише своя подход, който действа чрез фокусирано внимание и внушение, а не чрез използване на някаква мистериозна сила като животинския магнетизъм. Поради това Брейд обикновено се смята за пионер в хипнозата.

Иван П. Павлов (1849-1936 г.)

Повечето от вас вероятно за учили за него в училище в часовете по биология. Всички сме чували за кучетата на Павлов. Носител на Нобелова награда за физиология, Павлов провежда експерименти върху условните рефлекси при животните, които завършват с теория за човешката психопатология и психотерапия, основана на физиологичния модел на хипнотизма. Възгледите на Павлов не са особено влиятелни на Запад, но заедно с хипнотерапията, преподавана от Бехтерев (който е психиатър, нерволог, физиолоф и основател на Рефлексологията и пато-психологията), стават основа на съветската психотерапия за няколко десетилетия.

Зигмунд Фройд (1856 – 1939)

Фройд посещава за кратко лекциите на на двама французи, невролози – Шарко и Бернхайм, и превежда някои от трудовете на Бернхайм за хипнозата от френски на немски език. Първата му книга “Изследвания върху хистерията” (1895 г.), написана в съавторство с Йозеф Бройер, популяризира концепцията за хипнотична регресионна терапия, въпреки че впоследствие Фройд изоставя хипнотизма в полза на собствения си “психоаналитичен” метод.

Милтън Ериксън (1901 – 1980)

Практикуващите хипнотерапевти обикновено смятат Ериксън за най-влиятелния хипнотизатор на XX век, въпреки че влиянието му върху научните изследвания на хипнозата е по-малко значимо. На него се приписва заслугата да развие използването на “индиректното” внушение в хипнотерапията в много по-голяма степен от по-ранните автори и по този начин да основе отделна (“ериксоновска”) традиция в областта на хипнотерапията.

Теодор X. Барбър (1927-2005)

Барбър е един от най-плодотворните изследователи в областта на хипнозата. Той разработва подход, наречен “когнитивно-поведенческа” теория на хипнозата. Барбър и колегите му създават голям брой научни доказателства в полза на възгледа си, че хипнозата не е “специално състояние” или транс, а по-скоро резултат от обикновени психологически процеси, като въображение, мотивация и очакване.

Невро-лингвистично програмиране (НЛП)

Въпреки, че НЛП обикновено не се счита за клон на хипнозата, много хипнотерапевти използват НЛП.

През 70-те години на миналия век Ричард Бандлър, Джон Гриндер и техните сътрудници разработват теорията на невролингвистично програмиране (НЛП).

Какво всъщност е НЛП – Невролингвистичното програмиране е начин за промяна на мислите и поведението на хората, за да се постигнат желаните от тях резултати.

Така се е развивала хипнозата, за да достигнем до нея във вид в който я познаваме в наши дни.

В съвременното общество хипнозата се използва в обучението и коучинга, в спорта, в подготовката на олимпийски спортисти, в областта на публичното говорене и терапията.

С нея може да се намалят страхове, да се развият социални умения и да се усвоят нови и полезни навици. Спортистите я използват за разпознаване и използване на собствените силни страни или повишаване на самооценката.

Хипнозата може да помогне по време на изпити, за преодоляване на страха от провал, за постигане на по-голяма концентрация, вяра в себе си и повишаване на мотивацията.

Много публични лидери използват хипноза за да преодолеят напрежението от говоренето пред публика и да придобият по-голяма увереност.

В терапията, хипнозата се използва често за обезболяване при изгаряния, рак, синдром на раздразнените черва, фибромиалгия, стоматологични процедури и други, когато медикаментозните средства са неефективни или противопоказни . Използва се успешно и при тревога, депресия, различни фобии и стресови състояния, както и за прекъсване на нездравословни навици като тютюнопушене, алкохолизъм и други.

Севда Бонева,

Акушерка, специалист по хипнораждане и невролингвистично програмиране, хоистичен коуч

Четете още: